До рамото ми
В какво
да те облека, любов,
с какво
да те нахраня?
В шепите си нося хляб и сол,
в сърцето си - обич до безкрая.
Ще седнеш ли на моята трапеза,
до рамото ми - рамо да опреш,
или ще тръгнеш в изневяра
на друга гръд плода да обереш?
И ако хлябът ми не те нахрани,
а в дрехата ти вее студ,
не сядай... раздвоена.
До рамото ми - истината,
измамна обич -
не оставай тук.
Елеонора Крушева - Свиленград
© Елеонора Крушева Все права защищены