10 февр. 2024 г., 22:30

До себе си 

  Поэзия » Любовная, Философская
5.0 / 8
464 8 11
Стои безмълвна на ръба на бездната,
готова всеки миг да полети,
чернеят в небесата сенки-демони,
всемирът в нея да се притаи.
Там долу, чак на дъното на пъкъла,
ръце протегнати, за да я спрат,
да я спасят от сам-самата нея
и тя, и те взаимно да простят.
Крилете на душата чакат полета
към необятни, чисти светове,
там, дето няма зима, цветна пролет е,
самотен остров, девствено море. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Все права защищены

Предложения
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...

Ещё произведения »