6 янв. 2012 г., 13:52
До следващия светофар
Мълчаливо вървим под дъжда.
Зад челото ми – пусто, до рана.
Под краката ми сякаш с ръжда
е нашарил октомври премяната
на удавени в локви листа.
Есента е сезон за раздяла.
Аз преглъщам виновна тъга.
Ти все още не проумяваш.
И вървим ли, вървим под дъжда.
Аз мълча, а на теб ти се иска
да крещиш... (Да, да, знам, че вода
от проклетия дъжд те плиска...)
А на следващия светофар
ще ми стиснеш ръката до болка.
Със една любов станал по-стар,
ще си тръгнеш внезапно.
И толкова.
© Ели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Дааа, тук има не напъни, а поезия - висока класа! А най-високата класа описва нещата по най-простичкия начин, който рисува образи! Браво!
-
"Обичам те дотук!" - както се пее в една песен...
Поздрав, харесах! -
Прекрасен.
-
В твоята поезия има всичко.
Дори повече. -
Браво!
-
Поздрав, Ели!
-
Страхотен стих за житейските истини
Хубав много! -
Хубаво е!
-
хубаво, даммм
-
Благодаря Случката, която описвам, се разви вчера пред очите ми - в отвратителен дъжд вървях след мъж и жена до светофара, тя изглеждаше толкова виновна, а той- толкова приведен. Нямаха чадъри и бяха ужасно мокри. И наистина, като спряхме за червеното, само я стисна за ръката и тръгна наобратно, почти тичайки. А тя само се обърна леко и, не знам дали си внуших, но по лицето й се изписа облекчение. Още се чудя, ако светеше зелено, дали щеше да пресече с нея?
-
леко, естествено тече текста, без напъни за поезия
Xаресах много! -
Много е хубаво
-
Талантливо изразено чувство!
Браво!
ЧНГ!!! -
О-о-о, това е толкова готино. Поздравления.
-
Докато някои премитат хамбара с метафорите, за да забъркат някакво подобие на стих, ти имаш много хубав изказ, Ели, за това те чета с удоволствие
Поздрави, морско момиче -
Хареса ми.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
