Отивам си от лятото и нося
в косите си дихания солени,
в очите – отпечатъците боси
и силата на паднал на колèне.
Във шепите ми кротко е заспала
(до смърт е уморена) бяла мида.
Милиони литри щастие пресяла,
тя мен избра – щастлива да си иде.
Не знам дали откърмила е бисер,
напук на тях, на морските стихии,
но знам, че някой с мен я е орисал –
да бъде къс седефена магия. ...