До случване
Завий ме Есен в твоята тишина
от залези и дни понатежели,
ще се сгуша в теб, ще помълча,
а ти звучи в окъснелите напеви.
Нали си сви златните листа
от лятото, и съблече плодната лоза,
после във сиви облаци валя -
на прага ти, да спра и помълча!
А ти, не бързай да се осланиш
още нося на лятото сандали,
погледа ми, няма да приспиш -
очите ми са твое огледало.
Нося много пропуснати лета
в разминати стъпки, нощи не целувани -
завий ме в твоята блага тишина
Есен, в залезите... и до случване !
© Елеонора Крушева Все права защищены