На поета Симеон Аспарухов
Ти помниш ли как ни сграбчи Животът
от лоното на пътя ни непровинен
и как ни предаде в Царството на мигновения,
за да бъдем посветени с доспехи.
Как бяхме нарочени, че сме рицари без оръжие
и че чуждите мечове са нашата броня,
залутани конници без собствен напредък,
които не познават ни милост, ни прошка, ни кредо.
Притиснати в железни окови, сновяхме под знака
на онези, които отричаха нашето раждане -
отречени, но без боязън от заустени удари,
че победата е могла да се случи и без наше участие.
Постепенно се втурнахме в услуга на своята Истина
и намерихме решение-водач към мечтания остров,
около който потънаха всички напразни усилия
и всички неприпознати копнежи нахалост.
26.07.2020 г.
© Мария Все права защищены