Почувствам ли се без любов и сам,
и изгревът, и залезът са тихи,
и дни, и нощи все изглеждат лихи -
аз тръгвам пак да търся твоя храм.
И пътят ми е дълъг, все натам -
към тебе вяра води ме със стих и
ндеждата добавя нови щрихи
и те във съчетание са плам.
До теб да стигна е мечта една,
прекрасен зов за моята душа.
Не искам да повярвам, че греша.
О, има ли я тази светлина,
която непрестанно ми говори -
сърцето ми за тебе ще се бори.
Не ще ме спре гора и планина,
и злоба в непознатите земи...
Ти само обичта ми приеми.
© Асенчо Грудев Все права защищены