До теб, Малък принце

6 янв. 2021 г., 10:20

Поэзия » Философская

429 3 4

Звездите се усмихват във нощта,
напомнят ми на теб.
Защо?
Кажи ми...
Рисувам ти ограда.
И овца.
И знам, че само в теб е мойто име.

Усмихваш се невидимо в света,
във който светлината си остави
сред стръкчета разресана трева,
потънала във спомен и забрава.

Не помня как, но зная, че от теб
остана спомен, мисъл и частица.
Във мен
и вече
нощ и ден след ден
аз мисля все за моята лисица.

Светът - елегия и скучна проза.
Така е тук и знаеш... Не отричай.
Усмихвай се,
бъди до твойта роза.
Рисувай я.
Пиши.
И я обичай.

Силвена Иванова

Plevel (Силвия Илиева)

2021-01-06T22:19:52+02:00

И това стихотворение ти е много хубаво!
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-01-06T22:13:34+02:00

Давай, Силви 😊
Искам още !
ДИС (Деа)

2021-01-06T10:24:34+02:00

Прекрасно!