Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня!
Поисках изгрева, поисках светлината,
поисках аромата нежен на цветята!
Но само бурята бе в моя дълъг ден,
стихията – тя искаше да бъде с мен.
Събуждах се на остров син, невероятен,
пред мен светът разкриваше се необятен!
Но губеше се хоризонт, безкраен сив
и той изглеждаше далечен, мълчалив. ...