ДИС (Деа)
298 6687
5 апр. 2020 г., 00:50

До утре! 

  Поэзия
866 6 17

Луната е тъничка, сребърна люлка -
сънят се закача със нея.
Пързалят се облаци вън, по улука
и в до-минор вятърът пее.

Притичва една самота под балкона,
дъждът ще прикрие следите.
Къде ли е тръгнала? Кой ли я гони? -
шушукат отгоре звездите.

Потайно е времето - мокро, студено,
ни зима, ни пролет. Загадка.
Убоде света баба Марта с вретено
и всички замряха за кратко.

Какво ли ще стане - не питам, не зная,
но вярвам, че пак ще ни има.
И дъжд, и Луна, и звезди, и оная
надежда за хубаво минало.

Сега ще напиша два глупави стиха,
които напират отвътре -
да бъде в душата ми нощно и тихо
до звънкото, слънчево утре.
 

© Деа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??