притихва
денят в нощта и само шепот
на листа стелещи се кротко
за живота напомнят
захлупено сякаш селото
от мрака самотен и хладен
уморено потъва
в съня си
разнася
мирис топъл речният вятър
на окосено сено и дъх
на дюли узрели ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.