Където и да съм – ще ме намери
и няма да поиска да се връщам.
Ще седне и ще помълчим. Безвремие,
в което ще си кажем всичко.
Ще диша с моя дъх от устните.
Достатъчно е. Повече не искам.
Тогава знам, че той си мисли същото.
И капе мисълта ни върху листа.
Точката, където свършва погледът
като магнит привлича неговия.
И вече няма връщане. Желание,
което пари до върха на пръстите. ...