Добра съм.
Като вещица,
която в огледалото единствена съзира
красотата си;
навлича черна торбеста пола,
намята шал с бута
(това са капи огън на азърбайджански);
нахлузва дървено сабо,
пристяга го с каишка да не се изхлузи;
като в рекламата на "Хари Потър",
яхнала метла,
се готви да премина, с едър бухал
на рамото
отвъд света
през пълната луна.
Добра съм, да,
когато лягам си самотна
и заплаквам,
когато гъстата тъга
ми пари под лъжичката,
а смислите протакани
са се разбъркали,
като несмесвани бои.
© Павлина Гатева Все права защищены