21 мар. 2020 г., 08:46
С опашката на лястовица бяла,
съня си пъстроцветен разкроих
и с лунна нишка в златно засияла,
красива бална рокля си уших.
И с макове, и бели маргарити,
от щурчова цигулка нежен звън.
С копринен топъл вятър скрих бодлите,
и ноктите лакирах с житен кълн.
В косите вплетох нарцис и иглика,
зюмбюли ме напръскаха с парфюм.
Една немирна пролет вън ме вика
и тихо тананика си наум. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация