Добрата дума е старица блага,
преминала по кривите пътеки -
животът ù е булевардна сага
във томче от безсъници нелеки...
Добрата дума – дръзвала да люби
(и с камъни понякога замеряна),
заспивала с мечта да се пробуди
във танца на усмивките си медени.
Прегърнала сестрицата си – лоша,
готова вместо нея да заплаче
и всички сметки хвърлила във коша,
тя в кармата на смисъла си крачи...
Добрата дума чудесата вижда
във всеки миг, докоснал небесата,
и в тухлите на времето зазижда
една любов - смирена и сърцата.
Във сънищата тихо се прокрадва,
рисува птици с лунни естакади
и вихърът на Слънцето я грабва,
за да разбива с устни барикади.
© Михаил Цветански Все права защищены
Ани, Стани, Лили, Роси, Татяна, Хриси, Евелина, Любо, Веси, Аничка,Галина, Росица(Eia), Надежда!!!
Тошко, благодаря за конструктивната критика. Вероятно си прав. Не съм изпипал стихчето, написах го някак спонтанно. Нямам претенции за качество. Поздрави!
Белла, харесах поетичния ти римейк. Замисли ме за Истината... но може би тя не е само една. Как ще убедиш човек, който слуша рок, че фолк музиката е хубава-и обратно. И със стиховете е същото - въпрос на вкус. Всеки има свое светоусещане и изразяване.Светли поздрави и на теб