Очите ме предадоха! Валят
прозрачно като песен на душата.
А трябваше по мерзкия ви свят
(не милост блага) мълнии да мятат.
А трябваше сърцето да мълчи.
Или пък да умре, за да е камък.
Но то от жалост каза ми:
– Плачи!
Защото чистота без облак няма.
Защото нечестивият език
е сив от прахоляк и трудно диша,
и трябва да валят добри сълзи ...