Доброто в книгата изстена,
във кофа за боклук откри,
че истината непростена
не струва никакви пари.
Изровено и в дрипа скрито,
глада ръмжащ не притъпи...
Доброто, в мъката повито,
а злото... взе, че се напи!
И крива, старата корица
на камъка глава подпря...
Доброто тъне във тъмница,
а зло, от злото си умря!