Всяка вечер в леглото приказки редя

И да искам да прекъсна- аз не мога да се спра!

Тази вечер аз нареждам приказка една –

За детенце малко, сладко и голяма доброта!

Всеки ден си той играе с малко куче зло

И не нехае да узнае как се казва то!

В играта си на двора той се гони всеки ден.

Вечер от умора гушнат той заспива си у мен:

В ранна утрин край простора,

где простира мама в двора,

двамата в играта дива

край разцъфналата слива,

те не виждат как край тях

мина Лиса с рижав цвят.

С тиха стъпка през лехата

се запъти към елхата,

где се скри за миг –

после чухме вик!

Мама викаше на двора-

там до крушата с простора!

Малкото кутре се стрелна

и залая със свирепост безпределна!

Малчуганът вдигна своята глава,

хванало в ръце дърва.

Хвърли се в битка мимолетна

и дървата с ярост метна!

Малкото дете, то не знае що е страх!

И смелчага стана с един замах!

Майка му щастлива втурна се завчас,

зацелува и нарежда с разтреперен глас:

             - Малкият юнак! Браво на детето!

Ти спаси ме, маме! - И се хвана за сърцето.

От уплахата голяма, разтреперана едва,

тя приседнала на прага, свила своята снага!

Бързо малкият вода донесе,

смело пояснения ѝ внесе:

              - Мила мамо, успокой се!

Твой спасител се оказа малкото кутре!

Нищо, че е зло и малко,

Ако го загубя ще е жалко!

Нека то Вълчан да се нарича.

Мисля ... всеки го обича!

И така момчето малко куче приюти.

С къщичка на двора кучето се уреди!

Нищо, че е зъл Вълчан - има си подслон!

За добротата на момчето – заслужава си поклон!

17.04.2020г

Гр.Варна