Дочаках бръчките и сивото в косите...
любопитно.
И капка страх не виждам по немладата си кожа.
Ръцете ми израснаха в криле.
За да политна.
Но вече не желая. Може би, защото
МОЖЕ.
По въздуха в годините ми лепнат още чувствата -
със щедрост разпилявани, изплаквани, целувани.
А днес от въздуха си днешен дишам, сгушена
в онази моя обич, толкоз дълго недолюбвана.
И някак тази средна възраст страшно ми отива! ...