30 сент. 2021 г., 19:33
Додето погледът ми стига
трептят пшеничени вълни.
Зад тях Балкана се издига
до необятни висини.
А слънцето, лъчи простряло,
зад облаци от бял памук,
със злато сякаш е обляло
листата на вековен бук.
Една дъга краси простора,
подпряла Дунава отвъд.
Дъждовни капки без умора
се вливат в хладната му гръд. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация