11 авг. 2017 г., 23:40
Да видиш вълните,
обвили горещото тяло, извивайки кръшно снага,
йодните пари да вдишаш и
да погалиш мокрия пясък с ръка,
е сякаш си пак у дома.
Мечтано, обичано,
огледално, пречистващо –
ето ме, с теб на брега.
Търсейки нещо
отдавна загубено –
лъч светлина.
Ято гларуси шепнат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация