19 мая 2008 г., 18:43
Дойди, либе
Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта."
Дали защото денем няма мамещи звезди
или защото росата - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затуй ли, либе, дохождаш все рано по зарана,
тихо пристъпваш пред нашите порти тежки?
Кога от лъчи първи градината цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди ми, та не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен. ...
Дали защото денем няма мамещи звезди
или защото росата - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.
Затуй ли, либе, дохождаш все рано по зарана,
тихо пристъпваш пред нашите порти тежки?
Кога от лъчи първи градината цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.
Тупти сърце моминско в гърди ми, та не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Анета Саманлиева Все права защищены
Предложения
-
-
Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...
-
Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
