Присъдата е ясна... До живот! -
на строгия режим на самотата...
Осъден съм на истинска любов
в килия, изкована от душата.

Със катинар от чувства ме държи
и няма как от нея да избягам,
окови ми надяна от вини,
на нар студен във мислите си лягам...

Измъчва ме със спомените ми,
бичува ме със нежен смях до лудост,
със устните ти бавно ме гори,
разпъва ме на вечните заблуди.

И ден след ден - линея без мечти,
гризe ме страшната несподеленост,
със дажба от преглътнати сълзи
прехранвам мъжката си непотребност.

Ще излежа и ада си дори
и адвокат на дявола ми – Бога,
ако предсрочно ме освободи -
отново да се влюбя аз ще мога.