Само пепел от червени рози

и остатъци от дълъг пир,

затихнала и жална музика подсилва

отровата на винения еликсир.

Ти си там отвъд стъклото,

дали в ръка с вино или мътна бира,

бедни приятелю, не си разбрал

как душата ти прозира.

Не си от радост тук останал,

сам в тази кръчма, натежала от умора,

от веселие и мъки тежки

на животни диви и на Хора.

Ще пиеш ти до заранта навярно,

за да забравиш, че си жив,

за да си представиш живота шарен,

а не с тръни и бодлив.

И почуствал, че нямаш чувства,

че не те боли, че сърцето ти отмаря,

като ехо в пещера дочуваш глас,

шепнейки ти: "Заведението затваря".

Платил болките си, ставаш,

допивайки поредния си аперитив,

изпразнил джобовете си пробити,

наполовина мъртъв и по-малко жив.

Поемаш пътя към дома си,

падайки и ставайки начесто,

рани, кръв и синини зловещи...

единствено са твоето скъпо ресто.

Пристигаш си и този път...

като странствал дълго из пустиня,

заспиваш и този път спасил се,

получил Божията милостиня.

Очи отваряш... трезвен, но с рани...

пак боли те и търсиш спасение,

поемаш по пътя, дето си падал -

да полееш доживотното свое лечение.