vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
14 нояб. 2021 г., 19:26  

Докато птици ожънат последните снопове... 

  Поэзия
531 14 11

Не е достатъчно скучно, Мъдрецо,

което ми казваш, за да ти вярвам.

Или си мислиш, че още по-ценно

                                            от смисъла,

който придаваш на думите

                                            има за казване.

Докато птиците бавно ожънат

на залеза последните снопове,

някъде хълмове ще осъмнат върху реките

неусетно ръждясали.

Ще се изгубят посоките на нашите спорове

върху тревите от толкова мисли

                                                      белязани.

...Зная как миналото неволно изпраща

тревожни сигнали.

И как отразени от тъмното бъдеще

                                            те се завръщат.

Тях ясновидците бързо улавят

и после разкриват съдбата ни,

докато тя продължава да бъде начало на края.

В някоя нощ аз ще науча от нея,

че времето може да бъде и  разум...

И  като сянка -

върху челата на дните си

ще падна безкрайно ограбен!

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докосваш с поезията си, Младене! Адмирации!
  • Харесах.
  • В сумрака на бъдещето се прокрадва миналото...Дали времето ще ни научи на разум! Мъдър стих с невероятни прозрения! Поздравления!
  • Зная как миналото неволно изпраща
    тревожни сигнали.
    И как отразени от тъмното бъдеще
                                                те се завръщат.
    Мъдрост, само това ще кажа!
  • Благодаря на всички подкрепили този стих, било чрез коментар, оценка или чрез поставяне в Любими. Пожелавам ви здраве и вдъхновена седмица!
  • Когато четях се сетих за това парче
    https://youtu.be/co4YpHTqmfQ
  • "Някоя нощ аз ще науча от нея,

    че времето може да бъде и разум.."

    Научихме с годините, че времето е силата.
    (делихме го на "наше" и на "ваше"
    Продавахме, купувахме и местихме стрелките му.
    все в полза на безскрупулни търгаши.
    Не знам дали със времето безумно поумняваме
    (надеждата умирала последна)
    Със времето единствено сега се състезаваме
    кой първи и кога ще да прогледне.

    Благодаря за замислящата поезия.
  • "Зная как миналото неволно изпраща
    тревожни сигнали.
    И как отразени от тъмното бъдеще
    те се завръщат"
  • Така е, времето е разум! И привидно животът ни още от началото е начало на край, но всъщност не е. Ние самите трябва да определим към къде сме тръгнали и душите ни трябва да са пълни, а не ограбени! Бъди!
  • Както винаги, много мъдро, душевно стихотворение, Младен, което с финала си, драсва в душите на читателя, насладих се и ти благодаря, за доставеното ми удоволствие.
  • Така ли ми се струва, или долавям лека тъга в тези редове. Когато си наясно с нещата, те нито те радват, нито те натъжават, защото просто ги приемаш каквито са. Това е мъдростта. Харесвам философията на лирическия герой, но аз съм далеч от мъдростта все още и може би затова ми стана тъжно. Бих искала да се чувства пълен, не ограбен.
Предложения
: ??:??