ДОКАТО ПТИЦИТЕ

Сама съм... сама до безумие...
в този свят... мравуняк тичащ!
В мен е кърваво пълнолуние...
измъчва ме... до миг обричащ!

Жадувам с цялата си същност
да те докосна нежно с любовта си!
Да бъда твоето при мен завръщане
благословено от Бога с обичта си!

Росата на устните си ще ти дам,
трепета на тръпнещото тяло,
на очите всеизгарящия плам -
от младостта частица долетяла.

Надежда съм, но жадна искам,
да съм твоя единствена любов,
сгушен в мен, да се пречистваш,
в очите ми да виждаш благослов,

въздухът песен за нас да запее,
цветята уханни за нас да цъфтят,
с лъчите си зора да ни залее,
докато птиците завинаги отлетят...

16 08 2017