И днес сърцето ми не ще издържи
на този натиск да ви гледам така щастливи.
Под дъжд от толкова лъжи
не ми ли стигна, или искам още да боли.
Не ме ли вижда как след тебе погледът ми се обръща
и търси твоя поглед също.
Тъга спомените ми прегръща
и само в минало ги превръща.
Ръцете ми треперят,
те искат твоите да намерят,
устните ми искат да сгрешат,
докато мили думи ти редят.
Едно-едничко желание ми остана,
да затвориш с думи отворилата се рана,
отново да притвориш очите ми с ръце,
изпълненото ми със щастие сърце
да мери името ти с ударите си,
докато си тръгнеш и не спре!!!
© Полина Петкова Все права защищены