23 авг. 2008 г., 10:51

Докога 

  Поэзия » Другая
869 0 21

Самотата от мрака извира.
Уморено притварям клепачи.
Днес покоят дори галопира,
а луната разсърдено плаче.


И не мога дори във съня си
да достигна свободния вятър.
Докога, докога все ще търся
златна жилка сред пясъчен кратер?


Докога ще се лутам и прося
топлина от случайни познати?
Докога ще съм скитница боса,
прекосила живота си гратис?

Докога след приятелства кратки
ще се давя в безличния ден?
Стига! Ставам и тръгвам нататък.
Който иска,
да тръгне след мен!

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??