Самота изпълва мрака,
скърца празното легло,
стене душата,
обвита в тегло.
Искам всичко да върна -
дните, чуствата, теб -
да погаля отново косите,
да рисувам с устни -
нежни цветове.
Да ме стоплиш -
ти го умееш,
опора да ми дариш,
запуши им устите -
да не ни винят!
Без теб не мога!
Докога ще кървя?
© Василка Ябанджиева Все права защищены