Доколкото умея да мечтая,
мечтата ми на дом прилича.
Разхождам се от стая в стая
и въпреки стените аз обичам.
Теб има те в шума и в тишината,
в сезоните с които се разделям.
Посрещам с изгрева на синевата
неструващото си да се споделя.
Останалото се превръща в дим.
Изгаря нещо, въглен не остава.
В жаравата не можем да вървим,
а пътят винаги от там минава, ...