Докосна ме. И ме сгря.
А как бях забравил какво е то огнище,
на нему гледах вече като грях,
а на топлината му, като на пепел от въглища.
Докосна ме и дъхът в устата ми се спря,
механизмът за издишане захапа.
В докоснатото място цял се взрях,
и втренчени във него, очите ми просто зяпаха,
стояха неподвижно като заспали минувачи,
изгубили способността да продължат,
наслушали се на приказки от случайни разказвачи,
не са сигурни, дали u сега пак не ги лъжат. ...