Докосване
В този цвят на град
неизразимо синьо-сив,
февруари нежи се свидлив
не уморява скука.
Пресипнал трепет сипе скръб
на лед тъп.
Сълзи заспиват страшен сън
събуждат се навън.
Завързала ли е за нас пак
зимата пашкула,
с която пролетта да изтъче
стълба
към слънцето
нежно.
© Братан Все права защищены