3 авг. 2007 г., 14:57

ДОКРАЙ 

  Поэзия
1228 0 33

Липсваш ми... ти знаеш точно колко.

Дори да не си тук... във мен туптиш.

И там дълбоко скрил си се, по малко

със нокти дращиш и до кръв болиш.

Напомняш ми за времето разделно.

За всеки дъх, поет от суета...

За всяка малка думичка в морето,

с безкрайните вълни  на сладостта.

За всяка нощ, изпълнена с копнежи,

когато те приспивах с нежен глас.

За всички малки, трепетни стремежи,

секундно преподреждани за нас.

Запалвахме звездите във небето,

Луната се усмихваше с очи...

и знаеше, че всяка малка роля

играехме добре, но ще горчи.

Едва ли всяка обич е последна

и всичко  зародило се е с край.

Но знам поне, че тази бе поредна.


Играеш ли? Играй поне докрай!

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??