Липсваш ми... ти знаеш точно колко.
Дори да не си тук... във мен туптиш.
И там дълбоко скрил си се, по малко
със нокти дращиш и до кръв болиш.
Напомняш ми за времето разделно.
За всеки дъх, поет от суета...
За всяка малка думичка в морето,
с безкрайните вълни на сладостта.
За всяка нощ, изпълнена с копнежи,
когато те приспивах с нежен глас.
За всички малки, трепетни стремежи,
секундно преподреждани за нас. ...