Слънчева (Различна)
27 211
3 апр. 2008 г., 15:02

Долен лъжец 

  Поэзия » Любовная
867 0 6
 

Смехът ти болезнено в сърцето ми се забива,

евала за това как лъжите умело укрива,

през всичките тези години.

Казваше, че съм единствена - лъжа.

Казваше, че ме обичаш -  пак лъжа.

Казваше, че така ще е вечно - отново проклетата лъжа.

Сега, като се замисля,

малко неща бяха истина,

сега като се сетя,

всичко е една голяма лъжа.

Сега си тръгваш,

чувствам радост,

никаква тъга...

Да можех, бих нанизала сърцето ти на кухненския нож,

да можех, бих убила те без вина.

Тръгваш си и се смееш злобно,

такива като теб

живеят дълго,

лесно,

все в лъжа.

Друга ще намериш,

на гърба и да лежиш,

да я лъжеш ден след ден,

след време и нея ще напуснеш,

ще си идеш пак с познатия злобен смях...

Може би тя ще има сили да те убие,

да те нарани.

Ще реже парче по парче,

ще те налага,

ще те унижава,

накрая ще си тръгне с думите:

- Всичко е лъжа. - и онзи смях, с който ме напусна.

Ще бъдеш сам и беден,

ще умреш като куче някъде в някой кашон,

ще се смея аз тогава,

ще повтарям злобно "Лъжа е! Не бой се, това е лъжа..."

Ще си намериш майстора някъде,

с лъжите няма да стигнеш далеч,

аз ще продължа да живея,

някак си,

но ти ще си роб на лъжите вовеки.

© Различна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??