Слизам надолу по улици стръмни,
ходя замислен след облака бял,
ярко редуват се светли и тъмни
ивици, дълги от радост и жал.
После започвам да следвам отметките,
лепнати трайно надлъж и нашир,
драскам по камъни с гланц от подметките
фигури странни със син тебешир.
Пътят нагоре изглежда лирически,
бутам стотинка със клонка от бъз,
стигам до криви пътеки оптически,
леко огряни от лунния кръст.
© Дончо Антонов Все права защищены