ДОМ

Човекът построил е дом -
храмът на своя живот,
тухла по тухла той е редил,
своите копнежи в тях е съградил -
за радост, за уют и весел смях
една мечта във дом е претворил...
..............
Минават години... храмът пустее,
олтарът мълчи, кандилото - празно;
студено е огнището, къщата немее,
славеят на двора тъжна песен пее.

Децата - пораснали, далеч отлетели,
стопанката - няма я, спомина се прежди,
косите отдавна са сребърнобели,
животът разбил е всички надежди.

Човекът- седнал до своя олтар,
се взира във нищото с очи помътнели,
понесъл на плещите нечовешки товар...
ронят се тухлите, от скръб онемели…