25 июн. 2024 г., 12:10

Дом 

  Поэзия
209 4 6

В очите нароиха се светулки,
а славейчето в шепа сви гнездо,
на рамо кацна пъстра пеперуда,
в главата скри се бръмбарче едно.

В коси-лиани билки разцъфтяха,
в ухото свирна радостен щурец,
в едно сърце вълкът намери стряха
и кацна на коляно млад скорец.

От две ръце протегнаха се клони,
калинка по петата пропълзя,
а плахо зайче мислите подгони,
че търсеше на тигър смелостта...

Намира свое място и тревичка,
и дъб вековен, малък цвят и скот
у нас, че изградени сме от всичко
и дом за всяка форма на живот.

© Вики Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много живо и красиво!
  • Красиво е, истинска наслада!
  • Образен и красив стих!
  • Милата Вики, само едно бръмбарче в главата. Да ти услужа, аз имам много.
    Обаче си ненадмината, толкова антураж в едно стихотворение си е направо гениалност.
  • Прекрасно стихотворение, Вики! Създават настроение всички животинки, които подскачат по думите. Хареса ми и те поздравявам!
  • Прекрасен лиричен пейзаж на живота и любовта към свободата на изразяване в света в който живеем!
    Лирика, та дрънка отвсякъде!
    Поздравления, Самодива!💓
Предложения
: ??:??