Като луд Диоген, без фенер и без къща,
ме прегазват тълпите — фиданка без корен.
Късоглед слънчоглед от луната се мръщи,
а звездите побутват я — бръмбари торни.
Сенки пилят със кучешки зъби ъглите,
свири вятър сърдит и с разцепена вежда,
млечен шейк си наливат в улуци мъглите,
в струйка глъч под вратите нощта се процежда.
Бяла мишка, захапала в зъби късметче
е сърцето ми, вслушано в хорските стъпки.
Сива циганка бъдеще черно предрече
и кесията с моя мираж си закърпи... ...