Самодива (Вики)
535 5952
24 июн. 2021 г., 16:48

Дом за скитащи ангели 

  Поэзия
388 5 6

Пак ме буди на птица звънливият глас през прозореца

и докосвам на росния изгрев усмивката с длан,

вдишвам светлия сладостен мед, пренаситил просторите

и оглеждам се в славей, от дъха на липите пиян.

 

Над искрящи поляни летя и се радвам на билките -

нацъфтели, изпълнили въздуха с песен на чай

и следя как отдръпва се, стъпка по стъпка, мътилката

на последната лятна мъгла, към планинския край.

 

И съм дух, и съм цвят, и съм ручей в реката на времето,

Всичко в себе си нося – строга вещица, фея добра.

На копривата пареща, крия в сърцето си семето,

на черешата сладкия плод, твърдостта на скала.

 

Пак кристалният утринен хлад нежно гали ръцете ми

и лъчите на слънце, пак се смеят по детски, на глас,

а ефирът трепти, сякаш ангели скитат се светещи

и създават си дом, миг поне да живеят сред нас.

 

В песента им  потапям се, чиста и  вятърно ласкава,

благодарна за тази минута - неземно красива,

от която си взех и смеха,  и за воля закваската

в свят от мъртви души, да се движа по пътя си жива.

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??