Моята първа момчешка мечта -
Домна се казваше, казваше тя.
Детската чиста, невинна душа
дъхаше сладко на горски цветя.
Минаха много години и аз
вече забравих лика й любим,
но ще си спомням до сетния час
нежно очите и погледа мил.
Все ще ме връща по пътя назад
скъпия спомен за Домна в мен -
в детството дето сияйно цъфтя
с пурпурен блясък момчешкия блян.
Няма я, няма я Домна сега -
в хладни прегръдки на черна земя
кротко почива, заспала е тя.
Броди кат ангел в небето сега
нейната чиста, невинна душа.
Много пътеки стояха пред нас,
всяка зовеше да тръгнем на път,
но ни житейският вихър студен
пръсна, отнесе в различни страни.
Своята радост да търсим сами,
всеки самичък по пътя трънлив.
Мойта захвърлих сред мъртви скали
бавно да вехне в порив мъглив...
Своето щастие срещна ли тя?
Пътят й кратък осеян ли бил
с цъфнали рози и свежи цветя?
Срещна ли, срещна ли някога тя
знатният принц от детския сън
или мечта й напразно умря
тихо с последният траурен звън.
Няма я, няма я Домна сега,
моята първа момчешка мечта.
Тихо замина незнайно кога -
в мъртвата, черна - отвъдна земя...
© Христо Оджаков Все права защищены
Поздравления!