по текст на Красимир Тенев
Зад дверите ти тежко катедрални
просъсква непосилен студ.
Във вихъра на спомен луд
наливаш бавно чашите прощални.
Останал за плача ми глух,
прегръщаш ледените си скрижали,
за нищо на света да не прежалиш
вилнеещ спомен – изумруд.
А времето – крадец на листопади,
завихрило и мраз, и смут,
превърна устните ми във бокали. ...