Дори да лъжа

Дори да лъжа, пак обичам,

на мене писна ми от суета,

напразно думи не изричам

и вярвам в чувствата и любовта.

А тя е толкова красива,

откривам я във твоите очи

и иска ми се мълчалива

да разгадая техните лъчи,

Вселената да преобърна

и дар най-ценен да ти донеса,

желанията ти да сбъдна,

далече да захвърля гордостта.

Дори да лъжа – аз го мога,

ще ти ракажа хиляди неща

и без да съм Шехерезада,

във свят вълшебен ще те пренеса.

И нужен ми е поглед само,

сърцето ти от обич да гори,

ръката ти на мойто рамо

и най-красивите мечти.

            Мария Мустакерска