29 июн. 2021 г., 09:22
Дори и тогава, Скити
Обещавам ти,
няма да има умрели звезди.
Любовта не си тръгва, ако дом е сърцето.
Нека вятър да вее.
Нека дъжд да вали.
Бяла птица душата е
щом очи са небето.
Ще узрее от злато и в Млечния път
една нова Луна. Точно в твоя прозорец.
Ще разлисти дъга под краката светът -
няма гибел, когато да обичаш го можеш.
А животът е нужен, дори неразбран ...
няма да има умрели звезди.
Любовта не си тръгва, ако дом е сърцето.
Нека вятър да вее.
Нека дъжд да вали.
Бяла птица душата е
щом очи са небето.
Ще узрее от злато и в Млечния път
една нова Луна. Точно в твоя прозорец.
Ще разлисти дъга под краката светът -
няма гибел, когато да обичаш го можеш.
А животът е нужен, дори неразбран ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Деа Все права защищены
Не позволявам да умират звезди всеки път.
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
когато любовта си отива бездомна, гола и боса.
Когато вятър задуха и отмива сълзите дъждът,
точно тогава, бяла лястовица в пазвата нося.
Не трябва да остане Луната скрита зад облак. ...
472
5
17
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
