Дори когато не ме виждаш Аз ще влизам и излизам още в твоя живот Ще те посещавам тихо нощем, Ще разперя ръце, за да те прегърна Когато си сама, Ще бъда винаги до теб, за да те утеша. С теб винаги е лесно да се натъжиш, Времето минава, но ти не можеш да простиш. Толкова ли лесно се напуснахме?
Дай ми време, пак да разперя ръце, За да те прегърна, когато си сама, Ще бъда винаго до теб, за да те утеша. Аз все още имам вяра в това между нас Съдбата ме изгони от теб, Но не изгони и моята страст. Страхът, че отново ще се провалим, Ме задържа дълбоко в душата ми. Времето минава, но болката не си отива. Ще мога ли пак някога да те направя щастлива? С теб винаги е лесно да плачеш. Не, не искам да те виждам такава още веднъж: Отвънка е слънце, но вътре в тебе е дъжд. Е, кой би предсказал, какво ще стане! Съдбата сама шанс ще ни даде Кой би за теб пак разперил ръце? Е, кой би помислил, дали ще се върнеш? Недей, не се налага да простиш сега Аз съм тук, само за да те утеша. Аз все още имам вяра в това между нас, Дори когато в теб вали Аз продължавам да бърша твоите топли сълзи. Аз все още копнея да се върнем както преди. Дори когато не ме виждаш Просто отвори очи и погледни.