Криеш тайни ,
пътувал си къде ли не,
сега си близо, тук до мен,
и зная, че делим едни звезди...
... едно небе.
Не те познавам, а като че ли
гледаш ме и искаш да не е така,
страх те е...
Дали?
Не познаваш моето щастие..
...нито моята тъга!
С какво изобщо съм ти интересна,
събирам парчета от своята душа,
разпилени са в различни светове,
някога дано ги събера...
Ах, умът умира бавно.
Понякога искам да крещя,
да плача истински и жадна...
ей тук - в сълзите си да се стопя.
© Ами Тола Все права защищены