24 янв. 2010 г., 20:45

Дориан Грей 

  Поэзия
498 0 2



Дориан Грей. Няма по-хубаво цвете
сред всички градини и горски поля.
На полския мак дори цветовете
не са тъй червени до твойта уста.

И слънцето крие се плахо зад облак
засрамено цяло, щом твойте коси
разроши немирен вятърът южен.
Блястят във окраски неземни лъчи.

Очите ти две теменуги са нежни
и гледат ме винаги смело небрежни
в тъмата на черни ресни...

С наслада рисувам портрета ти вечен,
а ти си оставаш за мен тъй далечен...
И Ангел, и Дявол почти.



© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??