Аз съм Дороти, не Доротея

и със птици не се рея.

Имам сребърни обувки

със токи и с ярки джувки.

Тропна ли със тях три пъти,

само крачка да пристъпя,

озовавам се напета

с девет планини – в десета.

Вчера бях във Пентагона*,

но пазачът ме изгони,

че била съм парцаливка

и ме прати в автомивка.

Аз пристъпих само крачка

и попаднах във Дамаск

на пазара с мандарини,

гръцки дини и маслини.

Пътьом и в Китай наминах

и си купих в магазина

блузка евтино-фамозна

с Айфелова кула с рози.

После ще поскъсам нерви

сред родопски цветни черги

/пак добре, че ги санират/ –

сякаш в джунгла се намирам.

Втора крачка – чудо цяло –

Водно синьо огледало.

Тука мащехата клета

го разбила на парчета,

щом Снежанка тя открила

сред плеймейтки седем мили.

Крачка трета – за награда,

озовах се в Елдорадо –

път широк от чисто злато

ме очаква до дъгата –

приказна дъга, ефирна...

на стената язовирна.

Аз съм Дороти, не Доротея

и във Кърджали живея – 

град разхвърлян, еклектичен,

но пък аз си го обичам.

11.11.2017