Птиците ще са досадници, кълвящи на утрото очите сънени... Подпухнали от плач по пълнолуние, недосънували обезкрилени мечти... Слънцето ще е винаги смръщено през тъмните стъкла на очилата ми. Ръцете, недоцелувани, нетърсещи не са били по-грозни и безлични... Само ако те оставя да си тръгнеш...
Не го оставяй да си тръгне. И двамата се искате, нуждаете се един от друг,Обичате се .... според мен треябва да има продължение граничещо с оптимистичния фон на реалността ......
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления за красивия стих!