toxin (Таня Донова)
357 4100
28 июн. 2014 г., 12:03

Дошло е време да си кажем Сбогом 

  Поэзия
3078 1 12

Това е! Не мога повече така!

Дошло е време да се разделим!

Ела, сбогувай се със мен. Сега!

Но първо нека малко помълчим...

 

И да си спомним колко точно взе ми

и колко нощи ти приставах,

проми ми мозъка. Къде ли

не те укривах. За да те забравя.

 

Но ти намираше пролуки

и връщаше се настойчиво,

макар че никога не ти е пукало

дали сред живите съм жива!

 

Душата ми пробойна стана,

изтекоха през нея всички чувства,

възглавницата ми свидетел ням е

на цялата горчилка пуста.

 

А те обичах! Странно е, признавам, 

защото беше повече от болка.

Привързаност ли бе, не зная,

или да викна "Стига толкоз!"

 

така и не намерих сили досега!

Но уморих се вече да ти "шетам",

приключихме! Отивай си, тъга!

Че нямаш вече място във сърцето!

Сега владее в него Любовта!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ама ме усмихна! Повярвай ми, не съм се засегнала ни най-малко! И с риск да ме завъртят на бавен огън, ще си призная, че с предните ми два профила, които по една или друга причина изтрих, умишлено съм качвала творби, с които съм търсела провокация или най-малкото да ме "клъвнат", че да се изкефя, но не би! И да знаеш, че си права, колкото и любовта да е звезди посред бял ден, когато те "прониже", никое магическо щракване с пръсти не е в състояние да изтрие мътилката, наслоявана с месеци или години в душата! Колко повече, когато чувството си отиде... Наистина ми беше приятно да дебатираме, но спирам дотук, всеки по-нататъшен разговор би изместил фокуса от творбата и ще бъде в разрез с Правилника!
    Няма за какво да ми благодариш, с удоволствие бих продължила разговора на друго място, да речем чаша кафе
  • Ха, Яна! Радвам се, че се "престраши"! Разбира се, всеки има право на лично мнение, както и свободата да го изрази! Нямаш представа колко се вдъхновявам (нахъсвам, казано по-простичко) от критики, но народът си мълчи, бе! Е, друг е въпросът, че пустото ми вироглавство рядко ми позволява да изневеря на себе си и да взема от дума! Сега ще направя едно изявление обаче, за всички, които не са се престрашили, но мислят финала за претруфен - лично за мен последният ред е най-важен и всичко преди него е просто прелюдия. Махна ли го, ще е все едно гаджето ти да каже "Обичам" без местоимението. Ама теб ли обичам, мене си ли, дрънкулките ли... не става ясно. Така и тук. Отивай си, тъга, че нямаш вече място в сърцето. Ама защо нямаш? Защото в него е обратното на тъгата, т.е. щастието. Ама защо съм щастлива? Излекувах се от жестока болест (това си е вече сериозно)? Сдобих се с курортче на Малдивите, наследство ми от петия син на осмия братовчед на доведената ми сестра (това вече си е пресилено)? Или... Много са поводите за радост и друг е въпросът, че по подразбиране щастието се свързва с любовта и има защо! Уау, това всичкото аз ли го написах? Всъщност, идеята ми беше да ти кажа, че коментарът ти е много мил и сърдечно ти благодаря!
    Както и на всички, прочели, гласували, коментирали, сгряли ме! Жегаааа, на 'жакузи отивам, на 'жакузи
  • Чудно е, Таня!!! Прочетох го с удоволствие!
  • Много сполучливо изведена поезия и заведена, където трябва.
    Поздравления- очаквах, че краят ще изненада.Wali/Виолета Томова/
  • Е, да си ходи вече, стига и толкова
  • Изненадващ финал!
    Браво!
  • Ха!И аз се заблудих до самия край...А най–важен е той!
  • хареса ми много края,изгони я надалече. Приветствай любовта
  • Накрая ми олекна! Хубаво е!
  • Ей Танче...жива те оплаках бе На края обаче се зарадвах. Нека цял живот властва Любовта
  • Не е харно, тъй да подвеждаш читателя, Таня! Рекох си: - Айдеее, изгоре момичето. Отиде си мърцина любовта. Пък то, било наабарот...
    Ако питаш мене, не фърляй сичката тъга. Остави си мънзърко, колкото за мая. Щото как да напълниш любовната чаша догоре, ако на дънцето й нема едно пръстче тъгица.
  • Ей, момиченце, ще ми излязат стреснушки
    Запуши си ушите за малко.
    Къш, къш от там веднага, че да не идвам с голямата метла (свиреп поглед)
    Отпуши ги, любима, вече
    Колко много смисъл открих в последната думичка... :*
Предложения
: ??:??