Довиждане... родно училище

18 янв. 2008 г., 00:11

Поэзия

2550 0 5

И аз пораснах пред очите Ви.

Вие ми дарихте знания.

Дадохте крила на мечтите ми,

а не само обещания.

Не бяхте просто учители,

а мои втори родители.

Ще помня вечно хората,

често със лица щастливи -

друг път от умората

изглеждащи унили,

а всъщност вечно мен закрилящи.

Довиждане, родно училище!

Ще ми липсват всичките бели,

класната с приятелското рамо,

която бе опора в трудни дни

и разбираща ме с поглед само.

И колко пъти имаше зад мен

един човек, раздаващ се докрай,

зареждащ ме със сили всеки ден,

зная в тези редове ще се познае.

И с хиляда думи

не мога да Ви благодаря.

А и време защо да губим,

щом стига думата БЛАГОДАРЯ.

fifito_10 (Фернанда )

2010-05-18T21:32:15+03:00

МНОГО Е ХУБАВО!!!
red_rosse (Цвети Пеева)

2008-01-19T00:27:32+02:00

А, това е друго нещо
Много зрял стих. Щях да пиша нещо за построението, но емоцията е толкова искрена и чувствата така неподправени, че просто ще те поздравя и ще продължа да се радвам на това, което поднасяш на учителите си.
ивахрис (Иванка Морарова)

2008-01-18T11:00:28+02:00

Toва е най-големият подарък,
който можеш да дадеш на човек:
да кажеш-Благодаря!
Поздравления за темата на стихотворението!
иванкарлос (Иван Иванов)

2008-01-18T01:45:26+02:00

нещо се опитваш да ми кажеш или ... В какъв смисъл
Napolitano (Валентин Желязков)

2008-01-18T01:21:12+02:00

Да и толкова стига, а те...умните, разбират от...малко!